Учителят рече: Бъди принципен и дръж на всяка своя дума; бъди сериозен и прилежен във всичко, което вършиш. Тогава винаги ще успееш, дори да живееш сред варвари. Но не си ли принципен в това, което вършиш, то как би могъл да се надяваш, че ще успееш, дори да живееш в условията, на които си привикнал? Където и да си, не забравяй тези принципи. Когато караш своята каруца, имай ги написани пред теб на впряга. Тогава можеш да си сигурен, че ще успееш.
Учителят рече: С жени и прости хора трудно се общува. Любезен ли си, загубваш респект. Държиш ли си на разстояние, ще ти се обидят.
Учителят рече: Вземете насип, на който липсва една единствена кошница пръст, за да бъде завършен. Остане ли насипът без нея, това значи несъвършенство, застой. Вземете равната основа, върху която е изсипана една единствена кошница пръст. Продължи ли човек да насипва, за мен това означава стремеж към съвършенство, към развитие.
Учителят рече: Висок пост, заеман от хора с тесен кръгозор, ритуали и форми, извършвани без страхопочитание; скръбни обичаи, следвани без вътрешно съпричастие — това са все неща, които да гледам, не мога да понеса.
Учителят рече: Който не стъпва по следите на дедите, не може да очаква, че ще открие пътя към вътрешното, към същността.
Тзе-лу попита: Кой е съвършен човек? Учителят рече: Ако някой беше толкова мъдър като служителя Тзанг-ву-хунг, толкова освободен от ламтеж като благородния Менг-кунг-хо, толкова смел като героя Чуанг-тзе, толкова ловък като моя ученик Ян Чию и можеше да облагороди тези качества чрез следване на ритуалите и формите, и чрез музиката, то бихме могли наистина да го наречем съвършен човек. Но днес вероятно не би трябвало вече да очакваме всичко това от съвършения човек. Този, който вижда възможност за печалба, но не мисли да я преследва, този, който е готов да жертва живота си, когато владетелят е в опасност, този, който държи на това, което е казал преди много време, когато трябва да изпълни старо обещание — такъв човек бихме могли да определим като действително съвършен.
Ученикът Тзе-чанг изучаваше песен. Учителят рече: Слушай много, но замълчи, щом става въпрос за съмнителни неща, и бъди внимателен, щом говориш за останалите, тогава рядко ще изпаднеш в неприятности. Гледай много, но отминавай това, което е опасно за гледане, и бъди предпазлив, докато се водиш по всичко останало, тогава рядко ще съжаляваш за постъпките си. Който рядко си навлича неприятности заради думите си и рядко върши нещо, което впоследствие иска да поправи, сигурно винаги ще има полза от това.
Веднъж, когато Йен Хюи и Тзе-лу бяха заедно с Учителя, той рече: Нека всеки от вас ми каже своите желания.
Тзе-лу каза: Аз искам да имам кола и коне, одежди и скъпи кожи. Бих ги разделил после с приятелите си, но не бих се сърдил, ако ми ги върнат износени.
Йен Хюи: Никога не искам да се хваля с добрите си качества и да вдигам шум около помощта, която оказвам на други.
Тзе-лу каза: Това, което аз бих искал да чуя, са желанията на Учителя.
Учителят рече: Да проявяваш отзивчивост спрямо старите, вярност към приятелите и разбиране към младите.
Тзе-кунг каза: Това, което не искам друг да стори на мен, аз също не правя на другите.
Учителят рече: Още не си стигнал дотам!
Източник: ОТВЕС
Няма коментари:
Публикуване на коментар