вторник, 1 ноември 2011 г.

За Любовта от Кабала

Взето от блог на Рав Михаел Лайтман

Всички знаем какво е чувството да бъдем влюбени. Вълшебно е, и дори може да доведе до пристрастяване! Понякога едва смогваме да ядем или спим, непрекъснато преследвани от мисли за другия. Но когато тези чувства угаснат, ние неизбежно оставаме с чувство на разочарование. Защо той не действа по начин по който аз искам? Започваме да усещаме чувство на неудовлетвореност, а това всъщност е и причината за много от неуспешните връзки. Тогава какво е това чувство наречено любов и защо продължава толкова краткотрайно?

За да разберем какво е истинска любов и за да успеем да я възвърнем в нашите връзки, трябва да се впуснем по-надълбоко в корените, в зародишът на любовта. Възприятията ни за любов намират силно отражение в идеите на науката кабала, а именно, че любовта такава каквато я чувстваме, не е истинска любов. Само когато разберем зародишът на любовта между мъжът и жената, тогава ще изпитаме истинско задоволство от връзката.

Любовта е единственото положително качество което обединява всички елементи на природата, включително нашия вътрешен свят. Цялата природа работи в съответствие със закона за всеобщата любов. Този закон действа по подобие на организъм, в който всяка клетка се грижи за цялостната функция, жизненост и развитие на тялото. Всяка част работи в съгласие с взаимната полза на организма или казано по просто, всички действия са насочени към отдаване.

Но днес ние не усещаме този закон на природата и неговата огромна важност. Вместо това, действаме в пълна противоположност със законът на природата, а това води до липса на равновесие във връзката. Като общество, в нашите взаимовръзки, ние сме погълнати от мисли като „От какво се нуждая аз?“, вместо „От какво се нуждаят другите?“

Това е човешката природа – абсолютен егоизъм, в който, съзнателно или несъзнателно, всеки има желание да използва другите – в секс, семейство и общество – за собствена въображаема полза. Тази полза е илюзорна, защото като резултат ние не получаваме никаква изгода за себе си или за другите. Всичко, което правим съзнателно или несъзнателно, е базирано на прости егоистични изчисления. Обаче, поради факта, че законите на природата са все още скрити от нас, ние неосъзнаваме степента на нашият егоизъм и важността която всеки от нас може да изиграе за подобряване на връзката си. Само чрез изучаване на неизменимите закони на природата, ще започнем да осъзнаваме вредата, която оказваме и да коригираме кризите в нашите връзки.

Любовта не е основана на взаимно привличане, а е базирана на законите на природата и на вътрешно отдаване. Това става очевидно когато двама човека осъзнават тяхната егоистична природа и започнат да работят над себе си, за да се издигнат над нея. Такава природна двойка създава една обща връзка, която е над егоистичните желания, привличания и отблъсвания, навици и отношения към света. Това обединение е изградено единствено на взаимно отстъпване, с цел създаване на нещо общо, в което мъжката и женската част са всъщност свързани в едно цяло.

Когато мъжът и жената работят заедно срещу природните закони, те изграждат връзка на абсолютно различно ниво – природно ниво. По този начин, те се издигат над земните конфликти и различия, тъй като имат по-висока цел пълнеща животът им с удоволствия. Двойките, които разбират че природното издигане е най-скъпоценният подарък който всеки един от тях може да направи, са най-щастливи. Връзката им добива по-дълбок и истински смисъл, водещ ги към пътят на щастие и задоволство.

Любовта е много сложно качество, което трябва да се изучава. Древната наука кабала ни разкрива пътят на истинската и вечна любов.

четвъртък, 9 юни 2011 г.

МАСОНСТВО И ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

(Символ, култура, масонство - II част)
Брат Рос
"Novus Оrdum Seclorum

Определяйки човека като “animal symbolicum” Е. Касирер обозначава специфичното различие между човека и другите същества и твърди че по този начин могат да се разберат и идеите на възприетия от човека път на развитие – “пътя на цивилизацията”.
Днес ускорените темпове на развитие на съвременната цивилизация поставя въпроса за неизбежността от всеобща взаимосвързаност, взаимовлияние и взаимообуславеност между страните и държавите – закономерност на крайно сложния и противоречив процес - глобализацията.
              Глобализацията е процес на всеобщ и многостранен процес на културната, идеологическата и икономическата интеграция. Всеобщия процес на глобализацията изисква дълбоки промени в посока на сближаване и унифициране на жизнения уровен и неговото качество чрез взаимосътрудничество между страните и народите – процес който може да се окаже опасен и пагубен за самобитността на малочислените народи и нации. Пробуждането на националното самосъзнание, което днес се наблюдава.
Културата доколкото се явява продукт на човешката дейност не може да съществува извън човешките общности.  Тези общности представляват субекта на културата, те са явяват нейния създател и носител. Но културата на общността не се явява като сума на културата на отделната личност, тя е свърхиндивидуална и представлява съвокупност от ценности, творчески продукти и стандарти на поведение на дадената човешка общност. Културата е единствената сила, която формира човек като член на общността.
Човек преди всичко желае да живее и битието му определено носи характера на индивидуален образ (З.М. Какабадзе) и ако у човека има бъдеще при условия че се откаже от идеите за сливания и уеднаквяване, той сам ще определи своя път на живота си, съгласно който неговото истинско битие и реална действителност ще намери изражение не в еднообразието, а в особеностите и своеобразието на дадено национално общество
Нации
Всеобщите процеси на глобализацията предизвикват необходими и дълбоки промени в сближаването и взаимосътрудничеството между народите и правителствата. Това води до процес на изравняване на уровена на живот и на неговите качества. Културата е тази която съхранява националните особености и може да бъде обогатена ако тя си взаимодейства с различните народи по света.
Личностната свобода, високия уровен на социалния живот и солидарност са онези ценностни колоса които обеспечават жизнеспособността на малките народи и реализират националните им стремления и идеали.
Япония
И при най елементарното запознаване с историята на японската култура се сблъскваме с факта че всички нейни компоненти включително и най “японските” се оказват взаимствани. Външното влияние никога не е достигало до нулево ниво, а напротив то е било доста значително но винаги неговия обем и граници са се контролирали и определяли от самата Япония. Изпитвайки от древността влиянието на Китай (през Корея а по-късно и директно)а от XIX век и на запада (Европа и САЩ) японската култура, както японския социолингвист отбелязва, се формира като избирателна. Взаимствани били онези елементи от чуждите култури които японците са считали за много ценни. Елементи които били не само директно включвани в тъканта на японската култура, но и често променяни до неузнаваемост (смесеното писмо канджи, хирагана, катакана).
В противовес с много други култури японската въобще не избягва външните влияния и взаимствания  а ги насочва и те заемат своето място, но при условието за съхранение на няькакво исконно ядро до което не допускат чуждите.(Показателно е че масовото японско съзнание не приветствува владеенето на японския език от чужденците, което обуславя несъответствието на ролята която има японския език в сравнение на международната роля на Японската култура). В  постоянното превръщане на чуждото в свое дава сили на Японската култура да не губи своята идентичност.
Многовековния опит изработен в условията на изолация от другите страни и народи, помага на Япония да съхрани своята идентичност даже в условията на глобализацията. Този механизъм е действал безотказно до сега, но в условията на еднополюсен свят и икономическа стагнация прави все по-трудна за Япония задачата да съхрани своята идентичност. Само времето ще покаже силата на тази позиция.
религията
Известните притчи в Библията, Корана откриваме в епоса на древните Шумер и Акад, разчитаме ги в клинописа на вавилонската поема за сътворението на света “Енума Елиш” и.т.н. Всяка нова религия е взаимствала от предшестващите я. Съществуват и такива които наред с действащите в момента официални религи се създават и такива като например Язидите - древна кюрдска секта, чиято религия смесва елементи от юдаизма, християнството, исляма и зороастризма.
Въпреки че църквата е най-консервативната система тя също не е отмината и от  реформаторски движения (богомили, протестанти), които да се стремят да приближат църквата до звученето на настъпилите прогресивни промени в обществата. Известни са приносите на богомилството: религиозна свобода и толерантност, религиозно и свещенодейно равноправие на половете, реформация на феодалния социален ред, свещено отношение към всички живи същества. В епохата на глобализацията тези реформаторски двеженияя не са достатъчни и днес се говори за  Екуменизъм или икуменизъмдвижение за сливане в едно на всички християнски църкви.
Терминът "екуменизъм" е измислен и въведен в употреба от председателя на ИМКА (Международна младежка християнска организация), видният масонски водач Джон Мот, на конгреса на „Международния мисионерски съвет“, свикан през 1910 г. в Единбург.
Екуменизмът  е католическа инициатива, водеща своето начало от Втори Ватикански събор . Идеята е обединението на всички Християнски църкви в една всемирна религиозна общност, прераснала също и в Обединение на всички религии и религиозни хора в името на мира и безопасността на човечеството и новият световен ред. Екуменизмът се възприема от поддръжниците си като едно по-модерно тълкувание на християнството в контекста на модерните светски виждания.
От православна гледна точка екуменизма е поредният опит да се отклони Православната църква от нейната непроменена още от Втория вселенски събор (381 г.) позиция.
Разбира се трудно е обединението около коя и да е ценностна система на коя и да е религия. Необходимо е такава независима ценностна система, която да е приемлива от всички и да не е “религия”
масонството
Свободното зидарство (франкмасонството) е световно движение с етично-нравствена насоченост, изградено като йерархична структура от грижливо подбрани мъже, стремящи се към умствено и нравствено съвършенство при свобода на мненията и толерантност спрямо възгледите на всеки един човек.
Масонството не е религия, нито пък е заместител на религията. Неговата същност го прави приемливо за всеки вярващ, независимо от вероизповеданието и по-важното – очаква се той да продължи да следва своята религия.
В конституцията на Андерсън от 1723г четем: "Един зидар, поради своето звание, е длъжен да се покорява на нравствения закон и ако той разбира изкуството добре, нито ще бъде глупав отрицател на Бога, нито един невярващ свободомислещ. По-добре от който и да е било друг, Свободният зидар е длъжен да разбере, че Бог не гледа, както гледат хората. Защото човек вижда външните проявления, докато Бог сондира сърцето. Следователно зидарят е специално длъжен никога да не действа противно на това, което му диктува съвестта. Каквато и да е религията или формата на култа на един човек, той не се изключва от Ордена, стига само да вярва в Славния Архитект на небето и земята и да упражнява Свещените длъжности на нравствеността."
              Свободното зидарство е Изкуството да се изгради човешкият живот хармонично, чрез създаването на истински, нормални отношения между хората.
             Основна цел на Движението на Старите Свободни и Приети Зидари е постигането на нравствено израстване и духовно усъвършенстване на Човешката личност и Човешката Общност.
Днес целите, които очакваме да реализираме в бъдеще, влияят върху организацията на живота ни днес в по-голяма степен, отколкото миналите ни преживявания. Ако този нов начин на мислене се овладее не само от масоните но и от новите хора те ще овладеят способността за самопознание, като по този начин "ще се разкрие възможност да израсне поколение, което знае как да стане господар на собствената си съдба"  (Адлер 1995).

При разглеждането на трите характерни обществени формирования : нации, народи;  религии и религиозни общности  и такива с над-национална и над-религиозна идентичност каквито са масонските общества, ние направихме опит да осветлим характерни техни символи и обичай с оглед  разкриване на тяхната устойчивост в условията на нахлуващия глобализъм.
              Голямото разнообразие на условията при формирането на различните нации и народи, различната визия за бъдещето им и променливото им отношение към собственото им минало, обуславят и тяхната променлива продължителност на съществуване и даже тяхното внезапно изчезване.

              Залегналият в основата на религиозните институции консерватизъм, водещ началото си още от времето на формирането на общия им първоизточник, играе деструктивна роля. Невъзможноста за промени адекватни на настъпилите промени в социалния, икономически и политически живот на обществата през вековете, води до реформаторски движения, религиозни течения, секти и т.н., с които се променят действащите от векове канони, в посока желана и търсена от определена социална група.  Силното преклонение пред древните скрижали, стриктно определените норми за поведение през вековете и заплахата от предстоящия божествен съд не води до това обединение  характерно за съвременния глобализъм.

              Масонството с търсенето и със стремежа си към истината, изисква прилагането на високи морални норми с оглед постигането им от човечеството но в неговия настоящ земен път.
              Масонството уважава миналото и традициите. Основната негова  дейност се извършва в среда с определена ритуална церемония, а тя може да бъде различна за една и съща дейност. Както вече отбелязахме единствено чрез преминаването през символа и ритуала можем да навлезем в същността на масонството.
              Крайната  цел на масонството е ясна "Нравствено израстване и духовно усъвършенстване на Човешката личност и Човешката Общност".
Масонството не е самото минало със своите триумфи и падения, не е бленуваното бъдеще с постигнатото съвършенство, а пътя който всеки самостоятелно трябва да извърви подкрепян от мъдростта на миналото и блясъка на бъдещето.

Един от великите принципи на Масонството е  Истината – масоните се стремят към истината, изискваща прилагането на високи морални норми с оглед постигането й в земния им път.
Но свободното зидарство не ограничава никого при търсенето на истината и за да запази за всички тази пълна свобода във всички направления на духа, се въздържа да определя норми или да изисква определено вярване.
Мисълта, че "човешкият живот се детерминира по-скоро от бъдещето, отколкото от миналото" е изказана за първи път от Адлер през 1995г. "Непрекъснатият стремеж на човека "нагоре" предизвиква напредъка на културата, създавайки едновременно методиката и техниката на живота, при което всички налични възможности заедно с органичните дадености намират използването им "
Този важен културологичен акцент е в синхрон с тезата за културата и на друг философ (М. Вълкова)  " развитието на културата е резултат от стремежа на хората и на всеки човек да се развиват; стремежът към развитие е и методика, и техника на живота!"
Културата е множество от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на даденото общество или обществена група. Най-малката градивна единица от структурата на културата е символът носещ културния код на всяка една цивилизация. Тъй като масонството е обществена група интернационална по своятa същност, включваща членове от различни религии, боравеща с многообразие от символи тя е проводник на обмен на общочовешки ценности между нациите и религиите още в зората на своето зараждане. Днес в епохата на зараждащата се глобализацията масонството може да бъде модел за обмен на ценностни системи, начин на запазване идентичността на съществуващите такива и матрица за формирането на нови идеи.

Не се страхувай от съвършенството, ти никога не ще го достигнеш ( Салвадор Дали )



Аз рех!

неделя, 5 юни 2011 г.

КОНФУЦИЙ УЧИТЕЛЯТ – ЕДИН ОТ СТЪЛБОВЕТЕ НА ДУХОВНОТО ПРОЗРЕНИЕ В ДРЕВНОСТТА

Фрагменти от „Добрия път”, цит. по изданието на Урсула фон Манголдт и Фриц Верле.

Учителят рече: Бъди принципен и дръж на всяка своя дума; бъди сериозен и прилежен във всичко, което вършиш. Тогава винаги ще успееш, дори да живееш сред варвари. Но не си ли принципен в това, което вършиш, то как би могъл да се надяваш, че ще успееш, дори да живееш в условията, на които си привикнал? Където и да си, не забравяй тези принципи. Когато караш своята каруца, имай ги написани пред теб на впряга. Тогава можеш да си сигурен, че ще успееш.

Учителят рече: С жени и прости хора трудно се общува. Любезен ли си, загубваш респект. Държиш ли си на разстояние, ще ти се обидят.

Учителят рече: Вземете насип, на който липсва една единствена кошница пръст, за да бъде завършен. Остане ли насипът без нея, това значи несъвършенство, застой. Вземете равната основа, върху която е изсипана една единствена кошница пръст. Продължи ли човек да насипва, за мен това означава стремеж към съвършенство, към развитие.

Учителят рече: Висок пост, заеман от хора с тесен кръгозор, ритуали и форми, извършвани без страхопочитание; скръбни обичаи, следвани без вътрешно съпричастие — това са все неща, които да гледам, не мога да понеса.

Учителят рече: Който не стъпва по следите на дедите, не може да очаква, че ще открие пътя към вътрешното, към същността.

Тзе-лу попита: Кой е съвършен човек? Учителят рече: Ако някой беше толкова мъдър като служителя Тзанг-ву-хунг, толкова освободен от ламтеж като благородния Менг-кунг-хо, толкова смел като героя Чуанг-тзе, толкова ловък като моя ученик Ян Чию и можеше да облагороди тези качества чрез следване на ритуалите и формите, и чрез музиката, то бихме могли наистина да го наречем съвършен човек. Но днес вероятно не би трябвало вече да очакваме всичко това от съвършения човек. Този, който вижда възможност за печалба, но не мисли да я преследва, този, който е готов да жертва живота си, когато владетелят е в опасност, този, който държи на това, което е казал преди много време, когато трябва да изпълни старо обещание — такъв човек бихме могли да определим като действително съвършен.

Ученикът Тзе-чанг изучаваше песен. Учителят рече: Слушай много, но замълчи, щом става въпрос за съмнителни неща, и бъди внимателен, щом говориш за останалите, тогава рядко ще изпаднеш в неприятности. Гледай много, но отминавай това, което е опасно за гледане, и бъди предпазлив, докато се водиш по всичко останало, тогава рядко ще съжаляваш за постъпките си. Който рядко си навлича неприятности заради думите си и рядко върши нещо, което впоследствие иска да поправи, сигурно винаги ще има полза от това.

Веднъж, когато Йен Хюи и Тзе-лу бяха заедно с Учителя, той рече: Нека всеки от вас ми каже своите желания.

Тзе-лу каза: Аз искам да имам кола и коне, одежди и скъпи кожи. Бих ги разделил после с приятелите си, но не бих се сърдил, ако ми ги върнат износени.

Йен Хюи: Никога не искам да се хваля с добрите си качества и да вдигам шум около помощта, която оказвам на други.

Тзе-лу каза: Това, което аз бих искал да чуя, са желанията на Учителя.

Учителят рече: Да проявяваш отзивчивост спрямо старите, вярност към приятелите и разбиране към младите.

Тзе-кунг каза: Това, което не искам друг да стори на мен, аз също не правя на другите.

Учителят рече: Още не си стигнал дотам!

Източник: ОТВЕС